1. И ти дигни плач заради Израилевите князове,
2. и речи: - Що е майка ти? Лъвица: Лежи между лъвовете, Храни щенетата си всред млади лъвове,
3. И изхрани едно от щенетата си; И стана млад лъв, И се научи да граби лов: человеци ядеше.
4. И народите чуха за него: Хванат биде в рова им; И с куки го закараха в земята Египетска.
5. И като видя тя че надеждата й се осуети и изгуби, Взе още едно от щенетата си И го направи млад лъв.
6. И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, И се научи да граби лов: человеци ядеше.
7. И позна палатите им, И запустяваше градовете им; И ужасила се бе земята и изпълнението й От гласа на риканието му.
8. И народите се опълчиха против него изоколо от областите, И простряха върх него примките си; И хвана се в рова им.
9. И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар: В твърдиня го въведоха, За да се не чуе вече гласът му Върху Израилевите гори.
10. Майка ти, по твоята прилика, Беше като лоза насадена при вода: Стана плодоносна и пълна с вейки Поради многото води.
11. И станаха на нея крепки жезли За скиптри на владетелите; И растът й се възвиши всред честите вейки: И стана знаменита в височината си Между множеството на отраслите си.
12. Но откършена биде с ярост, Хвърлена биде наземи. И източен вятър изсуши плода й: Крепките й жезли се счупиха и изсъхнаха. Огън ги изяде.
13. А сега е насадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14. И излезе огън из един жезъл от вейките й Та изяде плода й, Щото нямаше вече в нея жезъл крепък За скиптър на княжество. Той е плач, и ще бъде за плач.