глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48

Старият Завет

Новият Завет

Езекил 11 Цариградски (BG1871)

1. И дигна ме Духът та ме отнесе на източните врата на дома Господен, които гледат към изток; и ето във входа на вратата двадесет и пет мъже, и между тях видях Яазания сина на Азура, и Фелатия сина на Венаия, началници на людете.

2. И рече ми Господ: Сине человечески, тези са мъжете които размишляват неправда, и които съветват лош съвет в този град,

3. и казват: Не е близу: нека съградим къщи: този град е котел, а ние месо.

4. За то пророчествувай против тях, пророчествувай, сине человечески.

5. И Дух Господен падна върх мене та ми рече: Говори: Така казва Господ: - Така говорихте, доме Израилев; А размишленията на духа ви, аз ги зная.

6. Умножихте убитите си в този град, И напълнихте улиците му с убити.

7. За то така говори Господ Иеова: Убитите ви които турихте всред него, Те са месо, а този град е котел; Но аз ще ви извадя изсред него.

8. От ножа се убоехте; И нож ще донеса върх вас, говори Господ Иеова.

9. И ще ви извадя изсред него, И ще ви предам в ръцете на иноплеменници, И ще извърша върх вас съдби.

10. От меч ще паднете: В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете че аз съм Господ.

11. Този град не ще да е вам котел, Нито вие ще сте всред него месо: В Израилевите предели ще ви съдя;

12. И ще познаете че аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията ми, Нито извършихте съдбите ми, Но направихте според съдбите на езичниците които са около вас.

13. А като пророчествувах аз, умря Фелатия Венаиевът син. Тогаз паднах на лицето си, и викнах с голям глас, и рекох: Горко! Господи Иеова! Ще довършиш ли ти остатъка Израилев?

14. И словоГосподне биде към мене и рече:

15. Сине человечески, братята ти, братята ти, мъжете на сродството ти и всичкий Израилев дом, всички ония са на които рекоха Ерусалимските жители: Отдалечете се от Господа: нам се даде тая земя за наследие.

16. За то речи: - Така говори Господ Иеова: Ако и да ги отхвърлих далеч между езичниците, Ако и да ги разпръснах по местата, Но пак ще им бъда за малко време като светилище По местата дето отидат.

17. За то речи: Така говори Господ Иеова: И ще ви събера от народите, И ще ви прибера от местата дето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.

18. И като дойдат там Ще дигнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.

19. И ще им дам едно сърдце, и дух нов ще туря у вас, И ще отнема каменното сърдце от плътта им, Ии ще им дам плътско сърдце,

20. За да ходят в повеленията ми, И да пазят съдбите ми и да ги вършат; И те ще ми бъдат луде, и аз ще им бъда Бог.

21. А на които сърдцето ходи според желанието На гнусотиите им и на мерзостите им, Техния път ще въздам на главата им, Говори Господ Иеова.

22. Тогаз херувимите подигнаха крилата си, и колелата възлизаха при тях; и славата на Бога Израилева бе върху тях отгоре.

23. И славата Господня възлезе изсред града та застана на гората която е към Изток на града.

24. И взе ме духът и чрез видение с Дух Божий отнесе ме в Халдейската земя при пленниците. Тогаз видението което видях отиде от мене.

25. И казах на пленниците всичките Господни думи които ми показа.