21. И рече Моисей: Людете всред които съм аз са шестстотин тисящи пешци; и ти рече: Ще им дам месо да ядат цял месец.
22. Да се изколят ли за тях овците и говедата за да им бъдат доволни? или ще се съберат ли за тях всичките морски риби за да им бъдат доволни?
23. И рече Господ Моисею: Скратила ли се е ръката Господня? Сега ти ще видиш, ще се сбъде ли с тебе словото ми, или не.
24. И Моисей излезе та каза на людете думите Господни; и събра седемдесетте мъже от старейшините на людете, и постави ги около скинията.
25. Тогаз слезе Господ в облак и говори с него и взе от духа който беше на него и тури на седемдесетте мъже, старейшините; и като седна на тях духът, пророчествуваха, но не повториха.
26. Останаха обаче двама мъже в стана, името на единия Елдад, и името на другия Модад, и седна на тях духът; и те бяха от записаните, но не отидоха до скинията, и те пророчествуваха в стана.
27. И завтече се едно момче и обади на Моисея и рече: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28. И Иисус Навиевий син, слугата на Моисея, един от избраните негови, отговори и рече: Господине мой Моисее, възбрани им.
29. А Моисей му рече: Завиждаш ли ти за мене? Дано да бяха всичките люде Господни пророци, и Господ да тури духа си на тях!
30. И отиде Моисей в стана, той и старейшините Израилеви.
31. Тогаз излезе вятър от Господа, и докара преперици от морето и хвърли ги върх стана до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; и те бяха до два лакта над лицето на земята.
32. Тогаз станаха людете всичкия онзи ден, и всичката нощ, и всичкия следващи ден та събираха препериците: онзи който събра най-малко събра десет корове; и простираха ги за себе си около стана.
33. А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, разпали се гневът Господен върх людете; и порази Господ людете с много голяма язва.
34. И нарекоха името на това място Киврот-атаава, защото бидоха погребени пожелавшите люде.