глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Новият Завет

Делата На Апостолите 5 Новият завет: съвременен превод (SPB)

Анания и Сапфира

1. Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си

2. и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

3. Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята?

4. Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

5. Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха.

6. Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

7. След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило.

8. Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“„Да, за толкова я продадохме“ – отговори тя.

9. Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“

10. В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й.

11. Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

12. Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел.

13. Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха.

14. Все повече хора – и мъже, и жени – вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите.

15. Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните.

16. В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист.

18. Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора.

19. Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза:

20. „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“

21. Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите.

22. Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите:

23. „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“

24. При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това.

25. Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“

26. Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

27. Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва:

28. „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

29. Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората.

30. Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст.

31. Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им.

32. Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

33. Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият.

34. Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън.

35. После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора!

36. Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна.

37. После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха.

38. Затова сега ви казвам – стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали;

39. но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“Те послушаха съвета му

40. и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха.

41. Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус.

42. Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.