1. Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи.
2. Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите.
3. Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта.
4. Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.
5. На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители.
6. Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.
7. Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“
8. Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини!
9. Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело – как сме излекували сакат човек –
10. нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав.
11. Исус е«камъкът, който вие, зидари, отхвърлихтеи който стана крайъгълен камък».
12. Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“
13. Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус.
14. Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният.
15. Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си:
16. „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем.
17. Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“
18. След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус.
19. Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога – вас или Бога да слушаме.
20. Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“
21. И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се.
22. Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.
23. След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24. След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях.
25. Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:«Защо беснееха народите?Защо заговорничеха безсмислено?
26. Земните царе се подготвихаза биткаи всички владетели се събрахас една обща целсрещу Господа и неговия Месия.»
27. Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза,
28. за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили.
29. А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти,
30. като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“
31. В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.
32. Всички вярващи бяха като едно цяло – с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си.
33. С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях.
34. Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата,
35. слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.
36. Така постъпи и Йосиф – левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“.
37. Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.