1. Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“
2. Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата.
3. Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана! Затова ли стоиш там – да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“
4. Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“
5. Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»“
6. Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата – фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“
7. При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи.
8. (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.)
9. Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“
10. Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.
11. През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“
12. На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел.
13. Заговорниците бяха повече от четиридесет.
14. Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел.
15. Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“
16. Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко.
17. Павел повика един от стотниците и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“
18. Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“
19. Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“
20. Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно.
21. Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“
22. Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
23. После повика двама от стотниците си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария.
24. Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“
25. Той написа писмо, в което се казваше:
26. „От Клавдий ЛисийДо Негово Превъзходителство Управителя Феликс:Позрави!
27. Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин.
28. Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона им.
29. Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор.
30. И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“
31. Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида.
32. На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите.
33. Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел.
34. Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия,
35. той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод.