1. В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя – Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел.
2. Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3. След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
4. И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.
5. Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6. Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус.
7. Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
8. Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата.
9. Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима,
10. каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?
11. Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка.
12. Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
13. Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия – град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим.
14. От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там.
15. След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16. Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте!
17. Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам.
18. Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях.
19. Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ.
20. Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.
21. След това поискаха цар и Бог им даде Саул – син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години.
22. След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»
23. А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал.
24. Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят.
25. Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»
26. На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение.
27. Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота.
28. И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит.
29. И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха.
30. Но Бог го възкреси от мъртвите
31. и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32. Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни,
33. той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:«Ти си моят Син.Днес аз станах твой Баща.»
34. За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:«Ще ви дам святите и сигурни благословения,които обещах на Давид.»
35. Така и на друго място той казва:«Няма да позволиш Святият тида изтлее в гроба.»
36. Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба.
37. Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба.
38-39. Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи.
40. Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41. «Чуйте, присмехулници!Почудете се, а после умрете,защото по ваше времеще извърша нещо,в което няма да повярвате,дори и ако някой ви го обясни.»“
42. Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща.
43. След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44. На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа.
45. Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него.
46. Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците.
47. Защото ето какво ни заповяда Господ:«Поставих те да бъдеш светлиназа останалите народи,за да покажеш на хората от цял святпътя към спасението.»“
48. Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49. Така Божието слово се разпространи из цялата околност.
50. Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта.
51. Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си против тях и отидоха в Икония.
52. А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.