глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Новият Завет

Делата На Апостолите 7 Новият завет: съвременен превод (SPB)

Речта на Стефан

1. Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“

2. Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан,

3. и му каза: «Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.»

4. И Авраам напусна Халдейските земи и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега.

5. Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.

6. Ето какво му каза Бог: «Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани.

7. Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.» Бог каза: «И след това ще излязат от тази страна и тук на това място ще ми служат.»

8. И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха.

9. Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави

10. и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство.

11. След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.

12. Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.)

13. При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло.

14. Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род – общо седемдесет и пет души.

15. Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си.

16. Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.

17. Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет,

18. докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф.

19. Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.

20. По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом.

21. Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син.

22. Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.

23. Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните.

24. Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина.

25. Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.

26. На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: «Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?»

27. Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: «Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия?

28. Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?»

29. Като чу това, Моисей избяга и се засели в чуждите Мадиамски земи. Там му се родиха двама сина.

30. Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел.

31. Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа:

32. «Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.» Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.

33. Тогава Господ му каза: «Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя.

34. Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.»

35. Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: «Кой те постави водач и съдия?» Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст.

36. Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.

37. Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: «Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.»

38. Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.

39. Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет.

40. Те казаха на Аарон: «Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.»

41. И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали.

42. Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:«Не на мен, израелтяни,принасяхте заклани животни и жертвичетиридесет години в пустинята!

43. Вие носихте скинията на Молохи звездата на вашия бог Рефан:идолите, които сами създадохте,за да им се покланяте.Затова ще ви прогоняотвъд Вавилон.»

44. Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния. Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан.

45. Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид.

46. Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков.

47. Ала Соломон бе този, който построи храма.

48. Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът:

49. «Господ казва:Небето е моят престол,а земята – място да отморя краката си.Какъв дом ще ми построите?Кое е мястото,където да отдъхна?

50. Нали аз съм сътворил всичко!»“

51. Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви.

52. Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци.

53. Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“

Убийството на Стефан

54. Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него.

55. А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога,

56. и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“

57. При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него,

58. отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел.

59. Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“

60. После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.