1. След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска.
2. Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.
3. На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4. Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър.
5. Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.
7. Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон.
8. Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.
9. Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди:
10. „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“
11. Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел.
12. Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.
13. Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит.
14. Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.
15. Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.
16. Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт, свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.
18. На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда,
19. а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности.
20. Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.
21. От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби.
22. А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен.
23. Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа.
24. Той ми каза: «Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.»
25. Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано.
26. Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя.
28. Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра.
29. Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели.
30. Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка.
31. Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“
32. Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33. Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли.
34. Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“
35. Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни.
36. Това насърчи хората и те също започнаха да ядат.
37. (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.)
38. След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам.
40. Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега.
41. Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.
42. Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване.
43. Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята.
44. Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.