1. След това заповяда да я въведат там, където се намираше трапезата със сребърни съдове, и разпореди да ѝ поднасят от определената за него храна и да пие от неговото вино.
2. Но Юдит рече: „Няма да ям от това, за да не предизвиквам неприязън. Нека ми дават от храната, която донесох със себе си.“
3. Олоферн я попита: „А когато запасите ти привършат, откъде ще търсим да ти доставим такава храна? Та сред нас няма нито един твой сънародник.“
4. Юдит му отговори: „Да си жив и здрав, господарю мой! Преди още твоята слугиня да е привършила храната, която е донесла, Господ ще извърши чрез моята ръка онова, което е замислил.“
5. Тогава слугите на Олоферн я въведоха в шатрата и тя спа до среднощ. А по времето, когато застъпваше утринната стража, стана
6. и изпрати при Олоферн пратеник с думите: „Нека моят господар издаде заповед да позволят на слугинята ти да излиза за молитва.“
7. Олоферн заповяда на своите телохранители да не ѝ пречат. Така тя престоя в стана три дена, като излизаше нощем в долината на Ветилуя, умиваше се на извора край стана
8. и като свършеше, отправяше молитва към Господа, Бога на Израил, да я насочи по пътя към избавление на своя народ.
9. След това се връщаше и оставаше чиста в шатрата, докато привечер ѝ донесат храна.
10. На четвъртия ден Олоферн устрои пиршество само за прислугата си, като не покани никого от високопоставените служители.
11. А на евнуха Вагой, управител на цялото му имущество, поръча: „Иди и придумай еврейката, която е под твое покровителство, да дойде при нас и да яде и пие заедно с нас.
12. Ще станем за срам, ако не успеем да съблазним такава жена. Та тя ще ни се присмее, ако не я поканим.“
13. Вагой излезе от шатрата на Олоферн, отиде при нея и рече: „Млада хубавице, недей отказва да дойдеш при моя господар, да приемеш честта, която ти оказва, да пиеш вино с нас, да се веселиш и да бъдеш днес като една от асирийските девойки, които живеят в двореца на Навуходоносор.“
14. Юдит му отговори: „Коя съм аз, та да противореча на своя господар? Ще сторя незабавно всичко, което е угодно на него, и това ще е радост за мене до деня на смъртта ми.“
15. Тя стана и се премени с празничната си дреха и с всичките си женски накити. А слугинята ѝ отиде и постла за нея на земята пред Олоферн килими, които бе получила от Вагой за ежедневна употреба, за да яде възлегнала на тях.
16. След това Юдит отиде и седна на трапезата. При вида ѝ сърцето на Олоферн трепна и вълнение обзе душата му. У него пламна желание да я притежава, защото още от деня, когато я видя, той търсеше случай да я прелъсти.
17. Олоферн се обърна към нея: „Пий и се весели заедно с нас!“
18. А Юдит отвърна: „Ще пия, господарю, защото през целия си живот не съм се радвала на такава почит, както днес.“
19. И тя взе, яде и пи пред него онова, което слугинята ѝ бе приготвила.
20. А Олоферн, от радост по нея, изпи толкова вино, колкото не бе пил никога през живота си.