глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Юдит 11 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Разговорът на Юдит с Олоферн

1. А Олоферн ѝ рече: „Бъди смела, жено, и недей да таиш страх в сърцето си! Защото аз не съм сторил зло на никого, който доброволно е решил да служи на Навуходоносор, царя на цялата земя.

2. И сега не бих вдигнал копието си срещу твоя народ, който населява планинската страна, ако не ме бяха предизвикали. Но те сами са си виновни за това.

3. Но все пак ми кажи защо побягна от тях и дойде при нас. Тук ти ще намериш спасение и не бива да се страхуваш за живота си нито тази нощ, нито занапред!

4. И никой няма да те наскърби, но всеки ще ти прави добро, както е прието да се отнасят към слугите на моя господар, цар Навуходоносор.“

5. Юдит му отговори: „Позволи на твоята слугиня да говори пред тебе и приеми благосклонно думите ѝ. Аз няма да изрека лъжа пред моя господар тази нощ.

6. И ако последваш съвета на слугинята си, Бог ще доведе докрай твоето дело и намеренията на моя господар няма да пропаднат.

7. Кълна се в благоденствието на Навуходоносор, царя на цялата земя! Кълна се и в мощта на онзи, който те изпрати, за да наложиш ред сред всички живи същества! Чрез твоята сила не само хората ще са му подвластни, но и дивите зверове, добитъкът и птиците ще живеят под властта на Навуходоносор и на целия му дом.

8. Защото ние сме слушали за твоята мъдрост и съобразителност. Навред по света се знае, че ти си най-способният в цялото царство, надарен със знания и удивителни военни умения.

9. А относно речта, която Ахиор е произнесъл пред твоя военен съвет, ние научихме какво е говорил, защото мъжете на Ветилуя го оставиха жив и той им съобщи всичко, което е казал пред тебе.

10. Затова, владетелю и господарю, не оставяй без внимание неговите думи, а ги съхрани в сърцето си, защото това е истина! Народът ни не може да бъде наказан, нито меч има сила срещу него, ако те не са съгрешили пред своя Бог.

11. Но тъкмо сега моят господар няма да се завърне с неосъществени намерения, а тях ще ги сполети смърт, защото грехът да вършат непозволени неща ги е обладал. С това обаче ще предизвикат гнева на своя Бог.

12. Ето, откакто им свърши храната и всичката им вода се изчерпи, те решиха да посегнат на добитъка си и възнамеряват да се хранят с всичко, което Бог строго им е забранил в Закона Си да употребяват за храна.

13. Решиха да използват дори и първите плодове и десятъка от виното и дървеното масло, които след освещаване се пазят за свещениците при храма на нашия Бог в Йерусалим, след като не е позволено на никого от народа и с ръце да ги докосне.

14. Те изпратиха пратеници в Йерусалим, за да им донесат разрешение за това от събранието на старейшините, тъй като и тамошните жители бяха постъпили така.

15. И щом им дойде известие и те извършат това, в същия ден ще бъдат предадени на тебе, за да ги погубиш.

16. Ето защо аз, твоята слугиня, като узнах всичко това, побягнах от тях и Бог ме прати да извърша заедно с тебе такива дела, на които всички по земята ще се дивят, когато чуят за тях,

17. понеже твоята слугиня е благочестива и денем и нощем служи на Небесния Бог. Сега, господарю мой, аз ще остана при тебе, само че слугинята ти ще излиза нощем в долината да се моли на Бога и Той ще ми открие кога те ще извършат тези грехове.

18. Тогава ще дойда при тебе и ще ти известя. А ти ще излезеш с цялата си войска и никой от тях няма да може да ти противостои.

19. Аз ще те преведа през Юдея, докато стигнем до Йерусалим, и ще поставя твоя трон там, насред града. А ти ще ги погнеш като овце без пастир, та и куче да не се разлае срещу тебе. Всичко това ми откри Бог и ме изпрати да ти известя.“

20. Думите ѝ се понравиха на Олоферн и на цялата му свита. Те се чудеха на нейната мъдрост и казваха:

21. „От единия до другия край на света няма друга жена с толкова хубост и разум!“

22. А Олоферн ѝ рече: „Добре стори Бог, че изпрати тебе от твоя народ, за да бъде наша победата, а гибелта – за онези, които презряха моя господар.

23. Прекрасно е твоето лице и мъдри са твоите думи. И ако извършиш това, което обеща, твоят Бог ще бъде мой Бог. Ти ще живееш в двореца на цар Навуходоносор и ще бъдеш прочута по цялата земя.“