глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Юдит 6 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Речта на Олоферн срещу Ахиор

1. Когато шумът на насъбралите се около военния съвет утихна, Олоферн, военачалникът на асирийската войска, се обърна към Ахиор пред цялото множество чужденци и пред всички жители на Моав с думите:

2. „Кой си ти, Ахиор, и тези Ефремови наемници, че ни съветваш днес като пророк да не воюваме с израилския народ, защото техният Бог ги защитава? Та кой е Бог, ако не Навуходоносор! Той ще изпрати войската си и ще ги изличи от лицето на земята, и техният Бог няма да ги избави.

3. А ние, неговите слуги, ще ги изтребим до един и те няма да устоят срещу силата на конницата ни.

4. Ще ги прегазим, където ги намерим, и планините им ще бъдат напоени с тяхната кръв, а равнините им ще се изпълнят с техните трупове. Те няма да могат да ни се противопоставят и ще бъдат изтребени. Това казва цар Навуходоносор, господарят на цялата земя. А щом е казал, заповедите му няма да останат празни думи!

5. А ти, Ахиор, наемнико амонски, изрече тези слова в деня на своето нещастие. От днес ти няма да видиш повече лицето ми, докато не отмъстя на този избягал от Египет народ.

6. Но когато се върна, мечовете на моите войски и копията на моите слуги ще прободат ребрата ти и ти ще си един сред падналите израилтяни.

7. А сега моите роби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в някой от градовете край проходите.

8. И ще живееш дотогава, докато бъдеш унищожен заедно с тях.

9. Ако пък таиш в сърцето си надежда, че те няма да бъдат победени, защо лицето ти посърна? Аз казах и нито една моя дума няма да остане неизпълнена!“

Предаването на Ахиор на израилтяните

10. След това Олоферн заповяда на слугите си, които се намираха в шатрата му, да заловят Ахиор, да го отведат във Ветилуя и да го предадат в ръцете на израилтяните.

11. Слугите му го хванаха, изведоха го от стана насред полето и поеха към планинската страна. Така достигнаха до изворите, които се намираха под Ветилуя.

12. Но щом жителите на града, разположен в най-горната част на планината, ги съзряха, грабнаха оръжието, излязоха по височините на града и въоръжени с прашки, бранеха прохода, като хвърляха камъни върху тях.

13. Тогава те се промъкнаха до планинския склон, вързаха Ахиор и го оставиха захвърлен в подножието на планината. След това се завърнаха при своя господар.

14. А когато израилтяните слязоха от своя град, намериха го и като го развързаха, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските управители.

15. През онези дни това бяха Озия, син на Миха, от Симеоновото племе, Хаврий, син на Готониил, и Хармий, син на Мелхиил.

16. Те свикаха всички старейшини от града; на събранието се стекоха и всички от младите, както и жените. Тогава изправиха Ахиор пред целия този народ и Озия го разпита за случилото се.

17. В отговор той им предаде какво се е обсъждало на военния съвет при Олоферн, всички думи, изречени от него пред асирийските военачалници, и високомерните слова на Олоферн против народа на Израил.

18. Тогава множеството се хвърли на земята и отправи молитва към Бога:

19. „Господи, Боже небесни, виж тяхното високомерие и бъди милостив към смирението на народа ни, погледни благосклонно в този ден към онези, които са Ти посветени.“

20. След това утешиха Ахиор и му изказаха голяма похвала.

21. А Озия го взе от събранието у дома си и направи угощение за старейшините. И през цялата нощ те призоваваха на помощ Бога на Израил.