1. В онези дни за това чу Юдит, дъщерята на Мерария, син на Окс, син на Йосиф, син на Озиил, син на Елкия, син на Анания, син на Гедеон, син на Рафаин, син на Ахитов, син на Илия, син на Хелкия, син на Елиав, син на Натанаил, син на Саламиил, син на Сарасадая, син на Израил.
2. Нейният мъж Манасия, от едно племе и род с нея, умря по време на ечемичената жетва.
3. Когато беше на нивата при връзвачите на снопи, слънчаса, падна на легло и смъртта го застигна в родния му град Ветилуя. Погребаха го при предците му, на нивата между Дотаим и Валамон.
4. Юдит стоя вдовица у дома си три години и четири месеца.
5. Тя си направи колиба върху покрива на къщата си, надяна вретище и се обличаше като вдовица.
6. И откакто беше овдовяла, постоянно постеше, освен в дните срещу събота и в съботите, в дните пред новолуние и при новолуние, по време на празници и в дните за радост за народа на Израил.
7. Тя беше хубава наглед, а осанката ѝ – изящна. Нейният мъж Манасия ѝ беше оставил злато и сребро, слуги и слугини, добитък и ниви и тя грижливо се разпореждаше с тях.
8. И никой не я укори със зла дума, защото беше богобоязлива.
9. Тя чу хорските злословия против градоначалника, когато недостигът на вода ги бе направил малодушни. Юдит научи и за всичко онова, което Озия им бе отговорил, как се бе заклел пред тях, че след пет дена ще предаде града на асирийците.
10. И изпрати слугинята си, на която бе поверила целия си имот, да повика Озия, Хаврин и Хармин, старейшини в нейния град.
11. Когато дойдоха при нея, тя им рече: „Чуйте ме, предводители на ветилуйските жители! Не беше правилно онова, което изрекохте днес пред народа. Вие се заклехте пред Бога и казахте, че ще предадете града на нашите врагове, ако дотогава Господ не ни помогне.
12. А кои сте вие, та да изкушавате Бога в днешния ден и да поставяте себе си над Него, макар и да сте смъртни?
13. Ето вие сега изпитвате Всемогъщия Господ, но никога нищо няма да узнаете.
14. Защото вие не можете да достигнете дълбините на човешкото сърце, нито да разберете неговите думи и мисли. Как тогава ще изпитате Бога, Който е сътворил всичко това, как ще узнаете Неговите замисли и намерения? Не, братя, не гневете Господ, нашия Бог!
15. Защото дори и да не поиска да ни помогне през тези пет дена, Той може да реши кога да ни се притече на помощ или пък да ни погуби пред очите на враговете ни.
16. И вие не можете да предопределяте волята на Господа, нашия Бог; Него не можете да заплашвате като човек, нито да Го принудите да постъпва като смъртен.
17. Ето защо, ако очакваме спасение от Него, нека Го призовем да ни помогне. И ако Той пожелае, ще чуе гласа ни.
18. Защото в потеклото ни не е имало, няма и днес нито племе, нито род, нито област, нито град, които да се кланят на ръкотворни богове, както беше в миналото,
19. заради което предците ни бяха предадени на меч и ограбване и претърпяха тежко поражение от нашите врагове.
20. Но ние не знаем друг Бог освен Него. Затова се надяваме, че Той няма да презре нито нас, нито някого от народа ни.
21. Защото, ако бъде завладян градът ни, ще падне цяла Юдея, светините ни ще бъдат разграбени и Бог ще поиска сметка от нас за оскверняването им.
22. Той ще накаже нас за избиването на нашите братя, за попадналите в плен и за опустошаването на страната, която ни е завещал. Поробени от езичниците, ще търпим унижение и позор от господарите си.
23. И нашето робство няма да бъде за добро, защото Господ, нашият Бог, ще го превърне в безчестие.
24. Затова, братя, нека покажем на събратята си, че от нас зависи техният живот и върху нас се крепят светините, храмът и жертвеникът.
25. При все това нека благодарим на Господа, нашия Бог, че изпитва нас така, както нашите предци.
26. Спомнете си какво стори Той с Авраам, как подлагаше на изпитание Исаак и какво се случи на Яков в сирийска Месопотамия, когато пасеше овците на Лаван, брат на майка му.
27. И както тях пречистваше с огън, за да изпита сърцата им, така и нас Господ не наказва, а ни вразумява с изпитания, когато се стремим да сме близо до Него.“
28. Тогава Озия се обърна към нея: „Всичко, което ти каза, го каза от добро сърце и никой няма да възрази на думите ти.
29. И не от днес е известна твоята мъдрост. Целият народ знае колко си разумна и добросърдечна от невръстно детство.
30. Но този народ, измъчен от жажда, ни принуди да постъпим така, както им обещахме, и да дадем клетва, която няма да престъпим.
31. Затова, помоли се за нас, тъй като си благочестива жена, и Господ ще изпрати дъжд, за да се напълнят нашите водохранилища и вече жаждата няма да ни мъчи.“
32. А Юдит им отговори: „Послушайте ме и аз ще извърша дело, за което ще се предава от потомците на нашия народ от поколение на поколение.
33. Застанете тази нощ при портите на града. Тогава аз ще изляза с моята слугиня и преди да са изтекли дните, след които се заклехте да предадете града на враговете ни, Господ ще избави Израил чрез моята ръка.
34. А за намерението ми не ме разпитвайте! Няма да ви кажа нищо, докато не го изпълня.“
35. Тогава Озия и старейшините на града се обърнаха към нея с думите: „Върви в мир! Нека Господ Бог те води и да накаже враговете ни!“
36. След това напуснаха нейната шатра и се върнаха по местата си.