1. А Юдит започна песента така:„Прославяйте моя Бог под звуците на тимпани, възхвалявайте моя Господ под звуците на кимвали! Нека и песента ви бъде прослава и възхвала за Него! Величайте и призовавайте Неговото име!
2. Защото Той е Бог, Господ, Който води войните до победен край! Той ме върна тук, сред своя народ, и ме изтръгна от ръцете на моите гонители.
3. Асирийският враг дойде от планините на север, дойде с многохилядните си войски и тяхното множество препречи пътя на реките, а конницата им покри хълмовете.
4. Той искаше да изгори страната ми с огън, младежите ми да изтреби с меч, кърмачетата да удари о земята, да вземе децата ми за плячка, да отведе девиците ми в плен.
5. Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.
6. И не от младежи падна техният предводител, не го поразиха синове на титани, нито срещу него извисиха снага исполини, а Юдит, дъщерята на Мерария, го погуби чрез хубостта на лицето си.
7. За да избави Израил от страдания, тя свали вдовишката дреха, намаза лицето си с благоухания,
8. украси косата си с накити и надяна ленена дреха, за да го прелъсти.
9. Сандалите ѝ привлякоха погледа му, а нейната хубост плени душата му. Но меч преряза шията му.
10. Нейната смелост ужаси персите, нейното безстрашие порази мидийците.
11. Тогава угнетените ми братя ликуваха от радост, тяхната немощ се превърна в мъжество, а враговете ни, обзети от страх, с викове се обърнаха в бягство.
12. Синовете на млади жени ги съсичаха и поваляха като роби, заловени при бягство. Те бяха изтребени от войската на моя Господ Бог.
13. Искам да възвелича своя Бог с нова песен: „Велик си Ти, Господи, и славен, дивен в силата Си и непобедим!
14. Нека Ти служи цялото Твое творение! Защото Ти рече – и то възникна; Ти изпрати Своя Дух – и светът бе устроен. И никой не може да противостои на Твоята дума!
15. Планини и морета из основи треперят и камъни като восък се стопяват пред Тебе, но към тези, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.
16. Малка е всяка жертва за благоухание, нищожна е всяка тлъстина за всеизгаряне пред Тебе. Но който се бои от Господа, велик ще е завинаги!
17. Горко на народите, които се вдигат против моя народ! В съдния ден Господ Вседържител ще ги накаже – ще изпрати огън и червеи за телата им и те за вечни времена ще стенат от болка“.“
18. Щом пристигнаха в Йерусалим, те се поклониха на Бога. И когато народът се очисти, принесоха всеизгарянията си, доброволните си жертви и даровете.
19. Юдит посвети на храма всички съдове на Олоферн, които народът ѝ беше дал. Тя даде в жертва на Бога също и завесата, която беше взела от спалнята му.
20. Три месеца народът празнуваше с веселие пред храма, а Юдит беше заедно с тях.
21. Когато изминаха тези дни, всички се разотидоха по домовете си. Юдит се завърна във Ветилуя и заживя в своето имение. И докато беше жива, славата ѝ се носеше из цялата страна.
22. Мнозина я искаха за съпруга, но откакто мъжът ѝ Манасия умря и се върна при предците си, тя не позна мъж до края на дните си.
23. В дома на мъжа си доживя до сто и пет години – дълбока старост, а на своята слугиня дари свободата. Тя умря във Ветилуя, погребаха я в гробната пещера на съпруга ѝ Манасия.
24. Израилтяните я оплакваха седем дена. А преди смъртта си тя беше разделила своя имот между роднините на мъжа си Манасия и между близките от своя род.
25. И вече никой не заплашваше израилския народ в дните на Юдит и много дни след смъртта ѝ.