1. И като разсъждаваха погрешно, те си казваха: „Кратък и тъжен е нашият живот и за човека няма лек против смъртта, нито кой да го измъкне от ада.
2. Случайно сме се родили, а после ще бъдем, сякаш не сме съществували. Диханието в ноздрите ни е като дим, а разумът ни – като искра от биенето на сърцето ни;
3. угасне ли тя, тялото ни ще стане на пепел, а дъхът ни ще се разпръсне като нежен полъх.
4. И с времето името ни ще се забрави и никой няма да си спомня за делата ни. Животът ни ще премине като следа от облак и ще се разсее като мъгла, разпръсната от лъчите на слънцето и чезнеща под топлината му.
5. Защото нашият живот се изнизва като сянка и няма връщане след смъртта ни: положен е печат и никой не се завръща.
6. Затова нека да опитваме житейските блага и да се ползваме от този свят, както от порива на младостта;
7. да се наситим на великолепно вино и благоухания и пролетният цвят да не ни отмине;
8. да се увенчаем с цветове от рози, преди да са увехнали.
9. Никой от нашите да не се лиши от участие в буйствата ни, навред да оставим следи от веселбата си, защото това ни се полага и такъв е нашият жребий.
10. Да угнетяваме бедния праведник, да не жалим вдовиците и да не ни трогват отдавна побелелите коси на стареца.
11. Нека нашата сила определя кое е справедливо, защото безсилието се оказва безполезно.
12. Да приготвим засада за праведния, защото той ни е безполезен, противопоставя се на делата ни, обвинява ни в грехове против закона и ни упреква, че сме изменили на възпитанието си;
13. заявява, че има познание за Бога, и нарича себе си дете на Господа.
14. Той ни изобличава за нашите помисли, тежко ни е дори да го гледаме,
15. понеже животът му не е като на другите и пътищата му са различни.
16. За него ние сме измамници и той страни от пътищата ни като от нечистотия. Облажава края на праведните след смъртта им и надменно смята Бога за свой баща.
17. Нека видим дали са верни думите му и да опитаме да разберем какъв ще бъде краят му!
18. Ако наистина този праведник е Божий син, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете му.
19. Да го подложим на обиди и мъчения, за да опознаем кротостта му и да проверим търпението му!
20. Да го осъдим на позорна смърт, щом като, според думите му, имало кой да се погрижи за него!“
21. Такива неща си мислеха те, но се измамиха, защото порокът им ги беше заслепил
22. и не узнаха Божиите тайни, не се надяваха, че ще има награда за благочестието, нито очакваха да има отличие за непорочните души.
23. Бог създаде човека за нетление и го направи образ на Своето вечно битие,
24. но поради завистта на дявола смъртта дойде на този свят и я вкусват онези, които са на негова страна.