1. Твоят нетленен Дух пребъдва във всичко.
2. Затова Ти малко по малко изобличаваш онези, които са отстъпили, напомняш им в какво са съгрешили и ги поучаваш, та като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!
3. И тъй като се отврати от древните жители на Своята свята земя,
4. отдали се на отвратителни гадания и нечестиви жертвоприношения,
5. от безжалостните убийци на деца, от участниците в тайни събрания, които на жертвени гощавки поглъщаха човешка плът и кръв,
6. и от родителите, които убиваха безпомощните същества, Ти поиска да ги погубиш с ръцете на бащите ни,
7. така че най-драгоценната за тебе земя да приеме достойното население от Божии деца.
8. Но и тях Ти щадеше, понеже са хора, и изпрати стършели като предтечи на Своето войнство, за да ги изтребват полека-лека.
9. Макар за Тебе да не беше невъзможно чрез война да подчиниш нечестивите на праведните или да ги изтребиш отведнъж със страшни зверове или сурова дума,
10. Ти ги наказваше полека-лека, даваше им възможност за покаяние, въпреки че знаеше, че племето им е негодно, злината им е вродена, а помислите им никога няма да се променят.
11. От самото начало семето им беше проклето и Ти не от страх пред някого оставяше греховете им ненаказани.
12. Нима някой ще каже: „Какво си сторил?“ Нима някой ще се опълчи против Твоята присъда или ще Те обвини, че си погубил народи, които Ти си сътворил? Или кой защитник би дошъл при Тебе, за да се застъпи за неправедни хора?
13. Защото освен Тебе няма Бог, Който да се грижи за всички, за да доказваш, че си съдил справедливо.
14. Нито цар, нито някакъв владетел би могъл да се застъпи пред Тебе за онези, които си наказал.
15. Ти си справедлив и управляваш справедливо всичко, като смяташ, че за Твоята мощ е несвойствено да осъдиш онзи, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е основа на правдата, а властта, която имаш над всичко, Те кара да се отнасяш благосклонно към всички.
17. Ти показваш силата Си на онези, които не вярват в Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които Ти се противят.
18. Но макар и да обладаваш сила, Ти си снизходителен в присъдата Си и се отнасяш твърде благосклонно към нас, защото винаги, когато пожелаеш, можеш да проявиш Своето могъщество.
19. Чрез такива дела Ти поучаваше Своя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и караше Своите синове да се надяват, че даваш възможност за покаяние на съгрешилите.
20. След като с такова снизхождение и пощада си наказвал враговете на Своите синове, макар те да заслужаваха смърт, и си им давал време и подходящо място да се отвърнат от злото,
21. то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини!
22. Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост.
23. Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство.
24. Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани.
25. И за да станат за присмех, Ти ги наказа като неразумни деца.
26. Но понеже не се вразумиха от този присмех като наказание, те заслужено трябваше да изпитат Божия съд.
27. Защото в страданията си те възнегодуваха против онова, което смятаха за богове и което се превърна за тях в наказание. Така те познаха истинския Бог, за Когото преди не искаха нищо да знаят. Затова ги постигна и най-тежката присъда.