1. С могъща сила тя се разпростира от единия до другия край на света и управлява всичко както трябва.
2. От младини обикнах и търсих мъдростта, копнеех да я взема за своя невеста и станах поклонник на хубостта ѝ.
3. Тя разкрива благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят на всичко я обича.
4. Посветена е в тайните на Божия ум и избира делата Му.
5. Ако богатството е нещо желано в живота, то кое е по-богато от мъдростта, която върши всичко?
6. Ако разумът създава блага, нима съществува по-голям художник от нея?
7. Ако някой обича праведността, наградата ѝ са добродетелите. Тя учи на благонравие и разум, на справедливост и храброст и няма нищо по-полезно в живота на хората от тях.
8. Ако пък някой се стреми към богат опит, мъдростта знае миналото и предсказва бъдещето, служи си с изтънчена реч и разкрива загадките, предузнава знаменията и чудесата и завършека на годините и времето.
9. Затова реших да я взема за спътница в живота си, понеже знаех, че ще ми бъде съветник в добрите начинания и утеха в грижи и беда.
10. Чрез нея ще имам слава сред народа и макар и млад, ще съм почитан от старите.
11. Ще се покажа проницателен съдия и ще предизвикам удивление сред властниците.
12. Когато мълча, те ще изчакват и когато заговоря, ще внимават, а когато речта ми продължава дълго, ще слушат с ръка на уста.
13. Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен спомен на онези, които ще са след мене.
14. Ще управлявам народи и ще ми се покоряват племена.
15. Страх ще обзема жестоки тирани, когато чуят за мене. Пред народа ще съм добър, а на война – храбър.
16. А когато се завърна у дома си, при нея ще търся покой, защото в обноските ѝ няма грубост, нито скръб в съжителството с нея, а радост и веселие.
17. Като си представях тези неща, почувствах в сърцето си, че родството с мъдростта носи безсмъртие,
18. приятелството с нея – истинска наслада, усилията на ръцете ѝ – неизчерпаемо богатство, постоянното общуване с нея – разум, съвместните разговори – известност. И тръгнах да я търся, за да я взема за съпруга.
19. Аз бях даровито дете и ми бе отредена душа, склонна към добро.
20. Нещо повече – добър по душа, аз влязох в безгрешно тяло.
21. И след като разбрах, че иначе няма да мога да я притежавам, освен ако Бог не ми я дари – да знаеш обаче от кого е този дар също е проява на разум, – аз се обърнах към Господа, помолих Му се и Му казах с цялото си сърце: