1. Затова те получиха заслужено наказание чрез подобни твари и бяха измъчвани от множество зверове.
2. Вместо такова наказание Ти стори благодеяние на Своя народ. За да задоволиш желанието им, Ти им приготви за ядене необикновена храна – пъдпъдъци.
3. И докато едните, измъчвани от глад, се отказваха от ядене заради вида на тварите, които Ти им изпрати, и недостатъчното желание, другите, след кратко време на недоимък, вкусиха необикновената храна.
4. Защото върху онези потисници трябваше да дойдат неотменимите лишения, а на тези трябваше само да се покаже как са се мъчили враговете им.
5. Но дори когато ги връхлетя страхотната ярост на дивите зверове и гинеха, ухапани от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай.
6. Не за дълго им беше внушен страх, за да се вразумят, и получиха знак за спасение, за да си спомнят заповедите на Твоя Закон.
7. Защото, който се обръщаше към него, се изцеляваше не чрез онова, в което е вперил поглед, а чрез Тебе, Спасителя на всички.
8. С това показа на нашите врагове, че Ти си, Който избавяш от всяко зло.
9. Те гинеха от ухапване на скакалци и на мухи и не се намери лек за спасението им, понеже бяха заслужили такова наказание.
10. А Твоите синове устояха и на зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцели.
11. Те бяха ухапвани, за да си спомнят за Твоите думи, но скоро бяха изцелявани, за да не потънат в дълбока забрава и да се лишат от Твоето благодеяние.
12. И нито билки, нито пластири ги лекуваха, а Твоята дума, Господи, която всичко изцелява!
13. Ти имаш власт над живота и над смъртта, сваляш хората до портите на ада и пак ги въздигаш.
14. Човек убива поради злината си, но не може да върне някого, ако духът го е напуснал, нито да освободи взетата му душа.
15. От Твоята ръка никой не може да се изплъзне,
16. защото нечестивите, които отказаха да Те познаят, бяха наказани от силата на Твоята десница, безпощадно преследвани от невиждани дъждове, бури и градушки и изтребвани с огън.
17. Но най-странното беше това, че огънят във водата, която гаси всичко, още повече се разгаряше, защото и самият свят се сражава за праведните.
18. Понякога пламъкът се смаляваше, за да не изгорят животните, изпратени срещу нечестивите, та като видят това, да разберат, че Божият съд ги преследва.
19. А понякога огънят се разгаряше сред водата с необикновена сила, за да погуби плодовете на тази неправедна земя.
20. Ти обаче нахрани Своя народ с ангелска храна и щедро им изпрати от небето готов хляб – истинско удоволствие за всеки вкус.
21. Вкусната Ти храна разкри пред Твоите деца колко си благ към тях, тъй като, за да задоволи желанието на всеки, тя се превръщаше в това, което му се нрави.
22. И тази храна, която приличаше на сняг и лед, издържаше на огъня и не се топеше, за да разберат, че огънят, който е лумнал в градушката и проблясва в дъжда, е унищожил само плодовете на враговете им.
23. Напротив, когато трябваше да се нахранят праведните, огънят губеше силата си.
24. Защото сътвореното да служи на Тебе, Твореца, се разгаря, за да накаже неправедните, и утихва, за да стори добро на вярващите в Тебе.
25. Ето защо и тогава то служеше на Твоята благодат, която храни всички, и се превръщаше във всичко според желанието на нуждаещите се,
26. за да узнаят Твоите синове, които обикна, Господи, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово съхранява вярващите в Тебе.
27. Защото онова, което не се повреждаше от огъня, щом се нагрееше от слабите слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
28. за да бъде известно, че трябва да изпреварваме слънцето с благодарност към Тебе и да Ти се кланяме, като се обръщаме към изгрева на светлината.
29. Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.