1. Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим.
2. А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора.
3. В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата.
4. [Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.]
5. И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години.
6. Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш?
7. Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва.
8. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи.
9. И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.
10. И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.
11. Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи.
12. Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи?
13. А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място.
14. Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло.
15. Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели.
16. И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота.
17. А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя.
18. И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу.
19. На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави.
20. Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие.
21. Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява.
22. Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всяка съдба,
23. за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил.
24. Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът.
25. Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят.
26. Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си;
27. и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески.
28. Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му,
29. и ще излязат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение.
30. Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил.
31. Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно.
32. Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно.
33. Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината.
34. Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие.
35. Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене.
36. Но аз имам по-голямо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил.
37. И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели.
38. И словото негово нямате да пребъдва във вас, защото вие не вярвате в тогоз когото е той изпратил.
39. Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тях имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене.
40. Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот.
41. От человеци слава не приимам;
42. но познах ви че нямате в себе си любов Божия.
43. Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете.
44. Как можете да повярвате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога?
45. Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте.
46. Защото ако бяхте вярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.
47. Ако ли неговите писания не вярвате, как ще повярвате моите думи?