1. След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
2. И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
3. И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
4. И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
5. И като вдигна Исус очи и видя че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хляб да ядат тези?
6. (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
7. Отговори му Филип: За двесте динари хляб не им постига за да вземе всеки от тях по малко нещо.
8. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
9. Има тука едно момченце което има пет ечимени хляба и две риби; но те що са на толкова души?
10. А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това място имаше трева много; и тъй, насядаха мъже до пет хиляди на брой.
11. И взе Исус хлябовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
12. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
13. И тъй, от петте ечимени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
14. Тогава человеците като видяха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
15. И тъй, като разумя Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
16. И когато се свечери, слязоха учениците му на морето,
17. и влязоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тях;
18. и морето се подигаше, понеже духаше силен вятър.
19. И като бяха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
20. Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
21. Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
22. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като видя че нямаше друга ладия там, но само тая в която влязоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
23. (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до мястото дето ядоха хляба когато Господ бе благословил.-)
24. и тъй, като видя народът че няма там Исуса нито учениците му, влязоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25. И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
26. Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
28. А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
29. Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повярвате в тогоз когото е той проводил.
30. Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да повярваме в тебе? Що вършиш?
31. Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."
32. Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хляба от небето; но Отец мой дава вам истинният хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е този който слязва от небето и дава живот на света.
34. Рекоха му пак те: Господи, дай ни всякога този хляб.
35. А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота: който иде при мене няма да огладнее, и който вярва в мене никога няма да ожеднее.
36. Но аз ви рекох че вие ме видяхте и не вярвате.
37. Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, няма да го изпъдя;
38. защото слязох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.
39. а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.
40. И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и вярва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.
41. Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлябът що е слязъл от небето.
42. И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слязъл?
43. А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.
45. Писано е в пророците: "И всички ще бъдат научени от Бога." И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене.
46. Не че е видял някой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видял Отца.
47. Истина, истина ви казвам: Който вярва в мене има живот вечен.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха манната в пустинята и умряха.
50. Този е хлябът който слязва от небето за да яде някой от него и да не умре.
51. Аз съм живият хляб, слезналият от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки; и хлябът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
52. Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?
53. А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человечески, и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.
54. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
56. Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
57. Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
58. Този е хлябът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб ще бъде жив във веки.
59. Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.
60. И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?
61. Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?
62. А ако Сина человеческаго да възлязва дето е бил отпърво?
63. Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.
64. Но има някои от вас които не вярват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не вярват, и кой е дето ще го предаде.
65. И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.
66. От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.
67. Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?
68. А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;
69. и ние повярвахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.
70. Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.
71. Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.