1. Имаше някой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
2. (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
3. И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
4. И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
5. А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
6. И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това място дето беше.
7. Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
8. Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
9. Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи някой деня не се препънва, защото гледа виделината на този свят.
10. Ако ли ходи някой нощя препънва се, защото виделината не е в него.
11. Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
12. Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
13. Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.
14. Тогаз им рече Исус явно: Лазар умря.
15. И заради вас, за да повярвате, радвам се че не бях там; но да идем при него.
16. А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.
17. И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба.
18. А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии;
19. и мнозина от Юдеите бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20. И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи.
21. Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрял брат ми;
22. но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.
23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24. Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден:
25. Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее.
26. и всеки който е жив и вярва в мене, до века няма да умре. Вярваш ли това?
27. Казва му: Ей, Господи, аз повярвах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света.
28. И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика.
29. Тя щом чу стана скоро и отиде при него.
30. (Исус не бе дошел още в селото, но беше на мястото дето го посрещна Марта).
31. А Юдеите които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.
32. И като дойде Мария там дето беше Исус та го видя, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, нямаше да умре брат ми.
33. Исус като я видя че плаче, и тези що бяха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.
34. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.
35. Просълзи се Исус.
36. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?
38. Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.
39. Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.
40. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако повярваш ще видиш славата Божия?
41. Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
42. и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил.
43. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън.
44. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.
45. Тогаз мнозина от Юдеите които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус повярваха в него.
46. А някои от тях отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
47. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
48. Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и мястото и народа ни.
49. А някой си от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
50. нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цял народ.
51. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
52. и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
53. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
54. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в мястото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.
55. И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това място възлязоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.
56. Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стояха в храма: Как ви се струва? няма ли да дойде на праздника?
57. А бяха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере някой де е да извести, за да го уловят.