1. А Исус отиде на гората Елеонска.
2. И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше.
3. И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред,
4. казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше.
5. А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш?
6. И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята.
7. И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея.
8. И пак се наведе долу и пишеше на земята.
9. А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.
10. И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
11. И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.
12. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.
13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.
15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого.
16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.
17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.
18. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене.
19. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щяхте да знаете и Отца ми.
20. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.
21. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете.
22. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете?
23. И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят.
24. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете.
25. А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам.
26. Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света.
27. Не разумяха че им говореше за Отца.
28. Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря.
29. И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всякога що е нему угодно.
30. Това като говореше, мнозина повярваха в него.
31. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици.
32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
33. Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете?
34. Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грях раб е на греха.
35. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва.
36. И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37. Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.
38. Аз говоря това което съм видял у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си.
39. Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бяхте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили.
40. А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил.
41. Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога.
42. Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излязох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи.
43. Защо не разумявате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово.
44. Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него няма. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.
45. А пък аз защото казвам истината, не ме вярвате.
46. Кой от вас ме изобличава за грях? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вярвате?
47. Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте.
48. На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бяс?
49. Отговори Исус: Нямам аз бяс; но почитам Отца си, а вие ме безчестите.
50. И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди.
51. Истина, истина ви казвам: Ако упази някой моето слово няма да види смърт до века.
52. Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бяс. Авраам умря, и пророците, и ти казваш: Ако упази някой словото ми смърт няма да вкуси.
53. Ти по-голям ли си от отца ни Авраама който умря? И пророците умряха: ти на какъв се правиш?
54. Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш;
55. и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа.
56. Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и видя и възрадва се.
57. Рекоха му Юдеите: Петдесет години нямаш още, и Авраам ли си видял?
58. Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм.
59. Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тях, и така си отиде.