1. И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свят към Отца, както бе възлюбил своите които бяха на света, до край ги възлюби
2. И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
3. Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4. става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5. После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
6. И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
7. Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
8. Казва му Петър: Няма да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, нямаш дял с мене.
9. Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10. Казва му Исус: Омитият няма потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11. Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12. А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13. Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14. И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
16. Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
17. Това като знаете, блажени сте ако го правите.
18. Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: "Който яде хляб с мене дигна против мене петата си."
19. От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повярвате че съм аз.
20. Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.
21. Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22. Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумяваха се за кого говори?
23. А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.
24. Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.
25. А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?
26. Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.
27. И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.
28. А това никой от седещите на трапезата не разумя защо му рече;
29. защото някои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни трябва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.
30. И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.
31. А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син человечески, и Бог се прослави в него.
32. Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави.
33. чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34. Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си.
35. От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.
36. Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш.
37. Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.
38. Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.