глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 19 Ревизиран (BG1940)

1. По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15. Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16. Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17. Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18. Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19. Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20. Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21. Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22. Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23. Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24. Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25. Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26. Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27. Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28. Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29. Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.