1. По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3. Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4. Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5. Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6. Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7. Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.
9. Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11. Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12. По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14. Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16. Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17. Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.
18. Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19. Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20. Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21. Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22. Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23. Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26. Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.
27. Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28. Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.