глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 17 Ревизиран (BG1940)

1. По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3. Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4. Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5. Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6. Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7. Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9. Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11. Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12. По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14. Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16. Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17. Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18. Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19. Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20. Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21. Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22. Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23. Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24. Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25. Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26. Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27. Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28. Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.