1. Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2. Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
3. В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4. Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5. Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6. Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.
7. Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8. Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9. Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.
10. Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11. Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12. Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13. Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14. Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.
15. Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16. Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17. Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18. Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.
20. Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22. Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро
23. От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24. Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.
25. Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.
26. В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27. Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28. Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29. Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30. Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31. Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32. Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.
33. В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34. Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35. Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.