1. Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,
2. Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3. Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4. Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5. <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.
6. Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7. Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8. Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9. До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10. <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12. Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13. Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14. <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15. Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16. Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17. Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18. Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19. Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20. Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21. Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22. Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
23. Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.
24. За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25. Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26. Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27. Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28. Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29. Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30. <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31. И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32. Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33. Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
34. Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35. Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.