глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 27 Ревизиран (BG1940)

1. Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2. Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3. Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4. Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5. Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6. Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7. Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8. Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9. Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10. Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11. Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12. Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13. Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14. Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15. Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16. Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17. Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18. Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19. Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20. Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21. Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22. Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23. Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24. Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25. Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26. Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27. Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.