1. Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
2. И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
3. И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.
4. А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
5. Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
6. Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
7. И той стана и отиде у дома си.
8. А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
9. И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.
10. И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.
11. И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?
12. А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13. Но идете и научете се що значи <тази дума>: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.
14. Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15. Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.
16. Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.
17. Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
18. Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.
19. И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.
20. И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;
21. защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22. А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23. И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:
24. Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.
25. А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26. И това се разчу по цялата оная страна.
27. И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!
28. И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.
29. Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
30. И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
31. А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.
32. И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33. И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.
34. А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.
35. Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36. А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
37. Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;
38. затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.