глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Матей 20 Ревизиран (BG1940)

1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4. и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6. А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7. Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, и каквото е право ще получите.

8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

9. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14. Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

16. Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17. И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18. Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19. и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам? Казват Му: Можем.

23. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

24. И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29. И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30. И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31. А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

32. И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33. Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34. А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.