глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Матей 22 Ревизиран (BG1940)

1. И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2. Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5. но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6. а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15. Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16. И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17. Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18. А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19. Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20. Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21. Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22. И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23. В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24. Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25. А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26. също и вторият и третият, до седмият.

27. А подир всички умря и жената.

28. И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

29. А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31. А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32. "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33. И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34. А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35. И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36. Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37. А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38. Това е голямата и първа заповед.

39. А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41. И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42. Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43. Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44. "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45. Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46. И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.