1. Внимавайте да не вършите <делата на> правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
2. И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3. А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
4. за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.
5. И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.
7. А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9. А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11. Дай ни днес ежедневния хляб;
12. и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13. и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.
14. Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16. А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили< вече> своята награда.
17. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18. за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.
19. Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
21. защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
23. но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
24. Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26. Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27. И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28. И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;
29. но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?
31. И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32. (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.