1. Исус минаваше през Eрихон.
2. В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците.
3. Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа.
4. Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види.
5. Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6. Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си.
7. Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне – при един грешник!“
8. Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9. Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам.
10. Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“
11. Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага.
12. Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си.
13. Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: «Търгувайте с парите, докато се върна.»
14. Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15. Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил.
16. Дошъл първият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.»
17. «Браво!» – отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.»
18. Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.»
19. «Поверявам ти управлението на пет града» – отвърнал царят.
20. Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих,
21. защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»
22. Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.
23. Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?»
24. А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.»
25. Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.»
26. Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.
27. А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
28. След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим.
29. Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си.
30. Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук.
31. Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32. Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус.
33. Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34. Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“
35. Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре.
36. Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи.
37. Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38. „«Благословен да бъде царят,който идва в името на Господа!»Мир на небетои слава във висините!“
39. Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40. А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
41. Когато наближи и видя града, Исус заплака за него
42. и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти.
43. Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни.
44. Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
45. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре.
46. Той каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде дом на молитва», а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“
47. Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият,
48. но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.