1. Всички бирници и грешници се тълпяха да чуят Исус.
2. Тогава фарисеите и законоучителите започнаха да мърморят неодобрително: „Този човек посреща с радост грешници и даже яде с тях!“
3. Тогава Исус им разказа следната притча:
4. „Ако някой от вас има сто овце и изгуби една от тях, няма ли да остави другите деветдесет и девет на пасището, за да тръгне след изгубената овца, докато я намери?
5. Щом я намери, с радост ще я сложи на раменете си
6. и като пристигне у дома, ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: «Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си овца.»
7. Казвам ви: по същия начин и в небето ще има повече радост за един грешник, който се е покаял, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от това.
8. Или ако една жена има десет сребърни монети и изгуби една от тях, няма ли да запали лампа, да премете къщата и да търси внимателно, докато не я намери?
9. И щом я намери, тя ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: «Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си монета.»
10. По същия начин се радват Божиите ангели, когато един грешник се покае.“
11. След това Исус каза: „Един човек имал двама сина.
12. По-малкият казал на баща си: «Татко, дай ми моя дял от имота.» И бащата разделил имота между синовете си.
13. Не след дълго по-малкият син си събрал нещата и заминал за далечна страна. Там прахосал всичките си пари в разгулен живот.
14. Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда.
15. Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му.
16. Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал.
17. Накрая момчето се вразумило и си казало: «Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад.
18. Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: «Татко, съгреших пред Бога и пред теб.
19. Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.»“
20. И така, той станал и тръгнал към баща си.Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал.
21. Синът казал: «Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.»
22. Но бащата казал на слугите си: «Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката.
23. Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме.
24. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.» И започнали да се веселят.
25. През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци.
26. Извикал един от слугите и го попитал какво означава всичко това.
27. Слугата отговорил: «Брат ти се върна. Баща ти закла угоеното теле за това, че си го получи обратно здрав и читав.»
28. По-големият брат се ядосал и отказал да влезе в къщата. Тогава баща му излязъл и започнал да го моли да влезе у дома.
29. Синът отговорил: «С години ти служих като роб, подчинявах се на всяка твоя заповед, а ти дори една коза не закла заради мен, за да се повеселя с приятели.
30. А когато се върна този твой син, който пропиля парите ти по жени, за него закла угоеното теле!»
31. А бащата казал: «Синко, ти си винаги с мен. Всичко, което имам, е и твое.
32. Но сега трябваше да празнуваме и да се веселим, защото брат ти беше мъртъв, а сега е жив. Беше изгубен, а сега се намери.»“