1. След това Господ определи още седемдесет и двама души и ги изпрати напред по двама във всеки град и място, което той самият възнамеряваше да посети.
2. Исус им каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива.
3. Вървете! Но знайте: пращам ви като агнета сред вълци.
4. Не си носете нито кесия, нито торба, нито обувки и не се спирайте да поздравявате никого по пътя.
5. И като влезете в някоя къща, първо казвайте: «Мир на този дом!»
6. Ако там живее миролюбив човек, вашето благославяне с мир ще почива върху него; ако ли не – ще се върне при вас.
7. Останете в този дом и яжте и пийте каквото ви предложат. Всеки работник заслужава заплатата си. Не се местете от къща в къща.
8. Ако влезете в град, където хората ви посрещат с радост, яжте каквото ви предложат.
9. Лекувайте болните там и казвайте на хората: «Божието царство се е приближило до вас.»
10. Но ако влезете в град, където не ви посрещнат с «добре дошли», излезте по улиците му и кажете:
11. «Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас. Но запомнете, че Божието царство се е приближило.»
12. Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, отколкото за този град.
13. Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако всички чудеса, които извърших във вас, бяха станали в Тир и Сидон, хората там отдавна да са се покаяли, да са се облекли с власеници и да са посипали главите си с пепел.
14. И затова в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас.
15. А ти, Капернауме, нима ще се издигнеш до небето? В ада ще слезеш!
16. Който слуша вас, слуша мен. Който отхвърля вас, отхвърля мен. А който отхвърля мен, отхвърля Онзи, който ме изпрати.“
17. Седемдесет и двамата ученика се върнаха радостни и казаха на Исус: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти!“
18. Исус каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния.
19. Чуйте! Дал съм ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони. Дал съм ви власт по-голяма от тази на врага. Нищо няма да ви нарани.
20. Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“
21. В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост.
22. Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“
23. Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“
25. Тогава един законоучител, който искаше да изпита Исус, се изправи и каза: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“
26. Исус го попита: „Какво пише в закона? Какво четеш там?“
27. Той отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум!» И също: «Обичай ближния си както себе си!»
28. „Правилно отговори“ – каза Исус. „Постъпвай така и ще живееш.“
29. Но законоучителят искаше да се оправдае и затова попита: „Но кой е моят ближен?“
30. В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв.
31. Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя.
32. След това се приближил един левит. Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя.
33. После по пътя се задал един самарянин. Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него.
34. Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него.
35. На другия ден самарянинът извадил два динария и ги дал на ханджията. «Грижи се за него – поръчал му той, – а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“
36. Тогава Исус попита: „Според теб кой от тези тримата се е отнесъл като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“
37. Законоучителят отговори: „Този, който е постъпил милостиво с него.“Исус му каза: „Тогава върви и постъпвай и ти по същия начин.“
38. По пътя Исус и учениците му влязоха в едно село, където жена на име Марта радушно ги посрещна в дома си.
39. Тя имаше сестра, която се казваше Мария. Мария седна в краката на Господа и слушаше какво говори.
40. А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“
41. А Господ й отговори: „Марто, Марто, ти се тревожиш и безпокоиш за толкова много неща,
42. а важно е само едно. Мария направи верния избор и това, което избра, никога няма да й бъде отнето.“