1. Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда:
2. „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората.
3. В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: «Отсъди в моя полза срещу противника ми!»
4. Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората.
5. Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6. Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия.
7. Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си?
8. Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
9. На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча:
10. „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – бирник.
11. Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: «О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там.
12. Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.»
13. Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: «Боже, смили се над мен, грешника!»
14. Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
15. Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха.
16. Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.
17. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
18. Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19. Исус му отговори: „Защо ме наричаш «добър»? Никой не е добър освен един единствен – Бог.
20. Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“
21. Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“
22. Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“
23. Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.
24. Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство!
25. По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26. Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27. Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“
28. Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“
29. Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство,
30. ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят – вечен живот.“
31. Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне.
32. Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват.
33. Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
34. Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.
35. Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше.
36. Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.
37. Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“
38. Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
39. Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
40. Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита:
41. „Какво искаш да направя за теб?“„Господи, искам да прогледна“ – отвърна той.
42. Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“
43. И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.