1. По това време император Август издаде заповед за преброяване на населението в цялата Римска империя.
2. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.
3. Всеки пътуваше до своя роден град, за да се запише.
4. Йосиф беше от рода на Давид и затова се отправи от галилейския град Назарет към юдейския град Витлеем, родното място на Давид,
5. за да се запише там заедно с годеницата си Мария. Тя беше бременна
6. и докато бяха във Витлеем, дойде време да ражда.
7. Там Мария роди първородния си син. Тя го пови и го сложи да легне в една ясла, тъй като в хана нямаше място за тях.
8. Недалеч в полето имаше няколко овчаря, които живееха навън и пазеха стадата си през нощта.
9. Един Господен ангел застана пред тях и Божията слава засия около тях. Овчарите изтръпнаха от страх.
10. Ангелът им каза: „Не се страхувайте! Нося ви добра вест, която ще зарадва всички хора.
11. Днес в града на Давид се роди вашият Спасител – Христос Господ.
12. Ето как ще го познаете: ще намерите бебе, повито и положено в ясла.“
13. Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:
14. „Слава на Бога във висините,а на земята мир между хората,в които Бог намираголяма радост!“
15. Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16. И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата.
17. Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето.
18. И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите.
19. Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях.
20. А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.
21. Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.
22. Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Mария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа,
23. понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа.
24. Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба.
25. В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него
26. и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия.
27. Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон.
28. Симеон прегърна детето и благодари на Бога:
29. „Господи, сега слугата ти можеда умре в мир, както му обеща.
30. Защото с очите си видяхспасението ти,
31. което си приготвилпред всички народи.
32. Той е светлина,която ще просвети езичницитеи ще прослави твоя народ Израел.“
33. Бащата и майката на Исус бяха смаяни от това, което чуха за сина си.
34. Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: „Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено.
35. Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.“
36. Имаше една пророчица Анна, дъщеря на Фануил от рода на Асир, която беше много възрастна. Тя живя със съпруга си седем години след като се омъжи,
37. а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва.
38. Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.
39. Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет.
40. Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.
41. Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха.
42. Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено.
43. Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим.
44. Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати.
45. Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим.
46. След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси.
47. Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше.
48. Родителите му се смаяха, като го видяха. Майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Баща ти и аз бяхме много разтревожени и те търсехме.“
49. Исус им отговори: „Защо трябваше да ме търсите? Нима не знаехте, че трябва да бъда там, където е работата на моя Баща?“
50. Но те не разбраха значението на отговора му.
51. Исус се върна с родителите си в Назарет и им се подчиняваше. А майка му съхраняваше в сърцето си всички тези неща.
52. Исус израстваше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и хората.