1. Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха.
2. Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.
3. Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски.
4. Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус.
5. Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари.
6. Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.
7. Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне.
8. Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“
9. „Къде искаш да я приготвим?“ – попитаха те.
10. Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие.
11. Кажете на стопанина: «Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?»
12. Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“
13. Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
14. Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите
15. и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра!
16. Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17. После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си.
18. Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19. После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“
20. По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.
21. Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка.
22. Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23. Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
24. После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик.
25. А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат «благодетели на народа».
26. Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява – като този, който служи.
27. Кой е по-велик – този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28. Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми.
29. Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам,
30. за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.
31. Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито.
32. Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
33. А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“
34. Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“
35. Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“„Не“ – отговориха апостолите.
36. Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи.
37. Писано е:«Поставиха го наравно с престъпниците.»Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“
38. Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“„Достатъчно!“ – отговори Исус.
39. Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него.
40. Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41. След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли:
42. „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“
43. Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус.
44. Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.
45. Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал.
46. „Защо спите?“ – попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
47. Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48. Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“
49. Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51. Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52. След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник?
53. Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
54. Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние.
55. Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях.
56. Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57. Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“
58. Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“„Човече, не съм“ – отвърна му Петър.
59. След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“
60. Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“В този миг, докато той още говореше, пропя петел.
61. Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“,
62. излезе навън и горчиво заплака.
63. Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият.
64. Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“
65. И го обиждаха по много други начини.
66. На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона,
67. където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате
68. и ако ви попитам, няма да ми отговорите.
69. Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“
70. Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“
71. Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“