1. Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол.
2. Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе.
3. А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор.
4. Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът – с блясъка от Господнята слава.
5. И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор – като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
6. И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата.
7. И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.
8. И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.
9. И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.
10. И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.
11. Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.
12. И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.
13. За тези колела чувах, че се наричат „вихър“.
14. И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто – лице на човек, третото – лице на лъв, и четвъртото – лице на орел.
15. Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар.
16. И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях.
17. Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.
18. Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите.
19. И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях.
20. Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими.
21. И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им – нещо като човешки ръце.
22. А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.