1. След това Господ отправи слово към мене:
2. „Сине човешки, обърни се към синовете на своя народ и им кажи: „Ако изпратя меч срещу една страна и народът на тази страна избере един мъж и го постави за страж,
3. а той, виждайки меч, приближаващ страната, затръби с тръба и предупреди народа,
4. тогава някой, който чуе звука на тръбата, но не се предпази и мечът дойде и го убие – кръвта му ще бъде върху неговата глава.
5. Той е чул звука на тръбата, но не се е предпазил, кръвта му е върху него. Ако той се беше предпазил, щеше да спаси живота си.
6. Ако пък стражът е видял идващия меч, не е сигнализирал с тръба, народът не е бил предупреден и мечът дойде и отнеме живота на някого от тях, този ще бъде заловен поради прегрешенията си, но Аз ще държа стража отговорен за смъртта му.
7. Така и тебе, сине човешки, съм поставил за страж на Израилевия дом. Когато чуеш слово от Моите уста, ти трябва да ги предупреждаваш от Мое име.
8. Когато кажа на беззаконника: „Беззаконнико, ти ще умреш“, а ти не проговориш нищо, за да предупредиш беззаконника за пътя му, той, бидейки беззаконник, ще умре заради греха си, но Аз ще държа тебе отговорен за смъртта му.
9. Ако пък предупредиш беззаконника да се отвърне от пътя си, но той не се обърне, той ще умре заради греха си, а ти ще спасиш живота си“.“
10. А ти, сине човешки, кажи на Израилевия дом: „Вие така казвате: „Нашите престъпления и нашите грехове са върху нас и заради тях ние чезнем; как тогава бихме могли да живеем“?“
11. Кажи им: „Жив съм Аз – казва Господ Бог, – Аз не искам смъртта на грешника, а искам грешникът да се отвърне от своя път и да бъде жив. Върнете се, върнете се от злите си пътища! Защо да умирате вие, Израилеви доме?“
12. И ти, сине човешки, кажи на синовете на своя народ: „Праведността на праведника няма да го спаси, когато той съгреши, нито беззаконникът поради своето беззаконие ще загине, ако отстъпи от него, нито праведникът ще може да живее заради правдата си, ако започне да греши.
13. Когато кажа за праведника, че той ще живее, а ако той, уповавайки се на своята праведност, извърши неправда, всичките му праведни дела няма да му се зачетат и той ще умре поради неправдата, която е сторил.
14. А когато кажа на беззаконника: „Ти ще умреш“ – а той се отвърне от своите грехове и постъпва справедливо и праведно,
15. нечестивецът връща залог, отплаща заграбеното, постъпва според законите за живот, като не върши нищо лошо, той ще живее, няма да умре.
16. Нито един от греховете, с които е съгрешил, няма да му се вмени; той е започнал да постъпва справедливо и праведно, той ще живее.
17. А синовете на твоя народ казват: „Несправедлива е отсъдата на Господа“, когато техният път е неправеден.
18. Когато праведният отстъпи от своята праведност и започне да върши неправда, той ще умре заради това;
19. и когато беззаконникът се отвърне от беззакониетго си и започне да постъпва справедливо и праведно, той ще живее поради това.
20. А вие казвате: „Отсъдата на Господа не е справедлива.“ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“
21. В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“
22. Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.
23. И Господ отправи слово към мене:
24. „Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: „Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.“
25. Затова кажи им: „Така говори Господ Бог: „Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната?
26. Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната“?“
27. Кажи им това: „Така казва Господ Бог: „Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума.
28. И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.
29. Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха“.“
30. „А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: „Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!“
31. И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията.
32. И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват,
33. но когато се сбъдне това – ето то вече се сбъдва, – те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“