1. След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“
2. Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.
3. И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.
4. Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи!
5. Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом;
6. не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали.
7. Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце.
8. Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното.
9. Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“
10. И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!
11. Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ – независимо дали те слушат, или се въздържат.“
12. Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,
13. и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.
14. Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.
15. И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
16. А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:
17. „Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.
18. Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.
19. Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.
20. И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му.
21. Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“
22. Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“
23. Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.
24. И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.
25. А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.
26. И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.
27. Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“