глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48

Старият Завет

Новият Завет

Йезекиил 19 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Унижението на Израил

1. „А ти плачи за Израилевите князе

2. и кажи: „Каква беше майка ти? Лъвица! Сред лъвовете тя лежеше, сред младите лъвове тя отгледа малките си.

3. И отгледа едно от малките си и то стана лъв. И се научи да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.

4. И народите чуха за него. Той беше хванат в тяхната яма и го влачиха с куки до египетската земя.

5. И когато тя видя, че чакането ѝ беше напразно и надеждата ѝ пропадна, взе друго от малките си и го направи млад лъв.

6. И той ходеше сред лъвовете. Стана млад лъв. Научи се да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.

7. Насилваше вдовиците си и разоряваше градовете им. Страната и всичките ѝ обитатели се ужасяваха от силата на неговия рев.

8. Тогава народите от околните провинции се надигнаха срещу него. Те разпростряха мрежите си върху него. Той беше хванат в техния капан.

9. С куки го напъхаха в ярем и го отведоха при вавилонския цар. Поставиха го в клетка, така че да не се чува повече неговият глас по Израилевите планини.

10. Твоята майка беше като лоза, пълна с филизи, защото беше посадена при вода. Тя беше плодовита и богата поради изобилните води.

11. Яките ѝ клони приличаха на скиптри на владетели. Тя се извиси високо до облаците и стана видима поради височината си и изобилието си от клони.

12. Но тя беше изтръгната с гняв; беше повалена долу на земята. Източният вятър изсуши плодовете ѝ; те бяха откъснати и изсъхнаха. А силните ѝ пръчки ги погълна огън.

13. И сега тя е посадена в пустинята на суха и жадна земя.

14. И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея.Това е плачевна песен. И стана плачевна песен“.“