1. Навред, където достигнеше тази заповед, сред езичниците се устройваха всеобщи угощения с радостни възгласи като внезапен изблик на отдавна вкоренилата се у душите им ненавист.
2. Сред юдеите обаче настанаха безутешна скръб, горчив плач и ридания. Навред се носеха воплите на оплакващите своята така неочаквана и ненадейно отредена гибел, която изпепеляваше сърцата им.
3. Коя област или град, изобщо място, населявано от тях, или пък пътища не се изпълниха с жалостните им стенания!
4. С безмилостна жестокост те биваха отвеждани вкупом от властите на всеки град. При тези неописуеми мъки дори някои от враговете, склонни към човешко състрадание, осъзнаваха незнайните превратности на живота и оплакваха злочестото им изгнание.
5. Подкарваха напред тълпи беловласи старци, които поради своята възраст едва движеха краката си. Ала те нямаха срам от нищо и за да не се забавя придвижването, насила ги принуждаваха да вървят по-бързо.
6. Девици, току-що влезли в брачен чертог за съпружески живот, вместо да се радват, избухваха в плач и посипваха с пепел благоуханните си коси, когато ги извеждаха без покривало на главата. Вместо сватбени песни навред отекваха техните вопли от страданията, които им причиняваха чуждоземците.
7. Пред всички ги влачеха насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.
8. А техните съпрузи, в разцвета на младостта и с въже на шията, вместо да носят сватбен венец, прекарваха останалите дни на сватбения празник в сълзи вместо в гощавки и младежко веселие, защото виждаха вече ада под краката си.
9. Качваха ги на кораба като зверове, оковани в железни вериги. Едни привързваха за врата към корабните пейки, на други поставяха здрави окови на краката.
10. Освен това над тях плътно бяха наредени дъски, така че навред пред очите им беше тъмнина. По този начин искаха да ги накарат през цялото пътуване да се чувстват като злосторници.
11. А когато стигнаха до едно място, наречено Схедия, и плаването свърши, бе наредено, съгласно царската заповед, да ги затворят в хиподрума недалече от града. Около него имаше непристъпна ограда и беше твърде удобен за обществено назидание пред всички, които влизаха в града или пък се отправяха към вътрешността на страната. Заповядано им беше да не общуват с войската и не им позволяваха изобщо достъп до града.
12. След като разпоредбата бе изпълнена, царят узна, че техните сънародници доста често излизали тайно от града, за да оплакват позорната им участ.
13. Това го изпълни с гняв и той нареди да постъпят с тях точно така, както с онези, и те в никакъв случай да не получат по-леко наказание, отколкото сънародниците си.
14. Издаде заповед и за поименно преброяване на всички юдеи, но не заради непосилен робски труд, както малко преди това бе упоменато, а след като изтърпят отредените им мъчения, да ги погубят накрая в един единствен ден.
15. И макар това преброяване да ставаше с изключителна бързина и старателна работа от изгрев до залез слънце, пак не успяха да го завършат напълно за четиридесет дена.
16. Междувременно царят, отдаден без мярка на всевъзможни наслади, устройваше угощения пред всички идоли. С разсъдък, далече от истината, и със скверна уста той славословеше онези, които бяха глухи и не можеха нито да им проговорят, нито да им помогнат, а против Всевишния Бог отправяше злословия.
17. След като измина определеното време, писарите известиха на царя, че те не са в състояние да преброят юдеите поради неизброимото им множество.
18. Освен това повечето от тях се намирали в околностите, едни били по домовете си, други – на различни места, така че това не било по силите дори и на всички власти в Египет.
19. И когато царят отправи срещу тях твърде суровото обвинение, че са приемали подкуп, за да осуетят преброяването те бяха принудени да му представят убедителни доказателства,
20. като изтъкнаха, че не им достигат нито хартия, нито необходимите пера за писане.
21. А това беше дело на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на юдеите.