1. А първосвещеник Симон, коленичил пред Светая Светих и благоговейно прострял ръце, отправи следната молитва:
2. „Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Всесвети, Единовластни Вседържителю! Погледни милостиво към нас, угнетените от този безбожник и нечестивец, изпълнен с високомерие заради своята наглост и сила.
3. Защото Ти, Който си създал всичко и властваш над всичко, си справедлив Владика. Ти съдиш онези, които постъпват дръзко и надменно.
4. Навремето Ти погуби онези, които вършеха беззаконие. Сред тях имаше исполини, които се уповаваха на сила и дързост, но Ти им изпрати безбрежни води.
5. Ти изгори с огън и сяра содомците, които, обладани от надменност, се бяха прочули с порочни дела и ги постави за пример на потомците.
6. Като наказа с много и различни страдания дръзкия фараон, заробил Твоя свят народ Израил, Ти показа Своята власт и разкри чрез тях голямата Си сила.
7. И когато той се спусна да го преследва с колесници и множество народ, издави ги в морските дълбини. Но Ти преведе невредими онези, които се уповаваха на Тебе, Владика на всяко създание.
8. А те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя.
9. Ти, Царю, Който си създал безпределната и неизмерима земя, избра този град и освети това място за слава на Своето име, макар да не се нуждаеш от нищо. Ти го прослави с величественото си явяване и стори това за слава на Своето велико и достопочтено име.
10. От любов към Израилевия дом Ти обеща, че дори и да ни се случи нещо и да ни сполети нещастие, ако дойдем на това място и се помолим, Ти ще чуеш молитвата ни.
11. И Ти наистина си верен на думите Си и истинен.
12. Защото много пъти, когато беди връхлитаха нашите предци, Ти им помагаше в тяхното страдание и ги избавяше от големи опасности.
13. Ето и сега, Свети Царю, заради многото и големи наши грехове търпим страдания и обзети от безсилие и немощ, сме подвластни на враговете си.
14. Поради нашия упадък този дързък нечестивец се опитва да поругае свещения храм върху тази земя, посветен на славното Ти име.
15. Твоето обиталище – небето на небесата, е недостижимо за хората.
16. Но тъй като благоволи да откриеш славата Си на Своя народ Израил и освети това място,
17. не ни отмъщавай за тяхната нечистота и не ни наказвай за оскверняването им, за да не се гордеят в помислите си престъпилите Закона и да не тържествуват, когато отправят надменните слова:
18. „Ние потъпкахме този дом на святост, както се потъпкват домовете на гнусотата.“
19. Затова заличи греховете ни, прости неправдите ни и прояви Своята милост в този час.
20. Нека Твоето състрадание скоро достигне до нас и дари с прослава устата на падналите духом и съкрушените, като ни изпратиш мир!“
21. Тогава Всевиждащият Бог и свят Праотец сред святите, като чу смирената молитва, порази онзи, който се беше надигнал с дързост и високомерие,
22. разлюля го насам-натам, както вятър тръстика, така че той, паднал неподвижно на пода с вцепенени крайници, не успя дори и звук да издаде, сполетян от справедлива присъда.
23. А неговите приятели и телохранители, като видяха тежкото наказание, стоварило се върху него, изплашиха се да не издъхне и бързо го изнесоха, макар и те самите да бяха обсебени от неописуем страх.
24. След време, като се съвзе от наказанието, което претърпя, той никак не се разкая, а си тръгна, сипейки жестоки закани.
25. Той се завърна в Египет и злобата у него нарастваше. Заедно със споменатите вече участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда,
26. не само се отдаваше на безброй срамни удоволствия, но стигна до такава дързост, че навред изричаше проклятия срещу юдеите. А мнозина от приятелите му, като гледаха какво върши царят, и те тръгнаха по волята му.
27. Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис:
28. „Който не принася жертви, не бива да влиза в свещените за него места, а всички юдеи да бъдат вписани в списъка като роби. Онези, които отказват, да бъдат довеждани насила и убивани,
29. а вписаните да бъдат обозначени, като върху тялото им жигосат знака на Дионис – бръшлянов лист, след което да ги пускат съгласно определените им в списъка ограничени права.“
30. Но за да не стане омразен на всички, той добави в надписа следното: „Ако някои от тях пожелаят да живеят по езическите обреди, на тях да им се предоставят равни права с гражданите на Александрия.“
31. Ето защо някои лекомислено престанаха да посещават града на благочестието и бързо се предадоха, сякаш биха могли чрез бъдещите си отношения с царя да си извоюват някаква голяма почит.
32. Повечето обаче проявиха смелост на духа и не се отрекоха от благочестието. Те даваха състоянието си, за да се откупят и да живеят без страх, опитвайки се да не попаднат в списъците.
33. Те се надяваха да получат Божията помощ, ненавиждаха изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ, и избягваха съвместните начинания и общуването с тях.