1. Като научи това, нечестивецът изпадна в такава ярост, че насочи гнева си не само срещу юдеите в Александрия, но прояви откритата си враждебност и против онези от тях, които населяваха страната. Той заповяда незабавно да съберат всички на едно място и да ги предадат на най-позорна смърт.
2. По времето, когато разпоредбата влезе в сила, срещу тях тръгна злостна мълва сред хората, склонни към злодеяния. Така те получиха насърчение, тъй като досега действащите закони ги възпираха.
3. Въпреки това юдеите се отнасяха с благоразположение към царете и проявяваха неизменна преданост към тях.
4. Но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон и затова се отличаваха по отношение на храната си. Това беше причина за някои да ги смятат за враждебно настроени.
5. Все пак, дарени с добродетелите на праведници, те се ползваха с добро име сред всички хора, с които общуваха.
6. Чуждоземците обаче не ценяха познатото им добро отношение към всички.
7. Те одумваха начина, по който отдават почит и по който се хранят, като говореха, че тези хора странят и от царя, и от управниците, че са недоброжелателни и изпълнени с неприязън към държавната власт. По този начин съзнателно още повече ги охулваха.
8. Но елините от града, които не бяха видели нищо лошо от юдеите, като гледаха неочакваното раздвижване сред тези хора и внезапното нападение, макар и да не можеха да помогнат, понеже разпоредбата беше царска, все пак им даваха утеха, негодуваха и се надяваха, че нещата ще се променят.
9. Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина.
10. Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.
11. Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо:
12. „Цар Птолемей Филопатор изпраща привет до жителите на Египет и до местните военачалници и войници, като им желае здраве!
13. Аз също съм в добро здраве, преуспяват и делата ни.
14. Походът, предприет от нас в Мала Азия, за който и вие самите знаете, достигна с търпеливата помощ на боговете до желания благополучен край.
15. Ние смятахме, че сме установили ред сред народите, които населяват Келе-Сирия и Финикия, не със силата на оръжието, а с кротост и голямо човеколюбие, като на драго сърце сме им вършели добрини.
16. Давахме по градовете богати приноси за храмовете, дойдохме и в Йерусалим, за да почетем светилището на тези негодници, които никога не са се отказвали от безумията си.
17. На думи те приеха нашето присъствие, но в действителност проявиха лицемерие. И когато поискахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи велоколепни дарове,
18. те, изпълнени с гордост от древни времена, ни лишиха от достъп, без да изпитат от нас насилие поради човеколюбието, което проявяваме към всички хора.
19. Така те открито показаха враждебността си към нас и единствени от всички народи въздигат глава против царете, техните благодетели, като не желаят да спазват установеното благоприличие.
20. Ние обаче търпеливо се отнесохме към тяхното безумие, дори и когато се върнахме като победители в Египет, защото постъпихме, както подобава – проявихме човеколюбие към всички народи.
21. За да покажем пред всички, че не сме злопаметни към техните сънародници, решихме да променим своето отношение, защото те ни помогнаха във войната и от дълго време вършат многобройни поверителни дела. Ние пожелахме да ги удостоим с правото да бъдат граждани на Александрия и ги определихме като участници в постоянните жречески служения.
22. Но тяхното поведение бе съвсем противно на очакванията. Верни на злонравната си природа, те отхвърлиха сторената добрина и непрестанно се стремят към злото,
23. като не само отказаха неоценимото право на гражданство, но изразяват гласно или мълчаливо презрението си към малцината сред своите, които искрено са благоразположени към нас. Чрез своя недостоен начин на живот те очакват в скоро време да допринесат за разрухата в управлението ни.
24. Ето защо, след като разполагаме с достатъчно доказателства, че те във всички случаи са враждебно настроени към нас, и поради предположението, че ако в бъдеще неочаквано възникне някакво вълнение, тези нечестивци ще ни се явят в гръб като предатели и люти врагове,
25. заповядваме: Щом получите това писмо, незабавно изпратете оковани в железни вериги, след позор и мъчения, живеещите сред вас юдеи заедно с жените и децата, за да изтърпят безмилостно и недостойно смъртно наказание, каквото подобава на зложелатели.
26. Защото се надяваме, че ако те бъдат наказани наведнъж, в нашата държава занапред ще настъпят истинско благополучие и траен мир.
27. Ако някой укрие някого от юдеите, било старец, малко дете, дори и пеленаче, да бъде умъртвен с целия си дом след най-жестоки мъчения.
28. Ако някой пожелае да направи донесение за някого, той ще получи за това имота на осъдения, още две хиляди драхми от царската хазна и ще бъде почетен с венец като свободен гражданин.
29. Изобщо всяко място, където бъде заловен укрил се юдеин, да запустее, изпепелено с огън, така че с нищо да не е полезно на простосмъртен за вечни времена.“
30. Такова беше съдържанието на това писмо.