1. Филопатор, като научи от завърналите се при него, че Антиох е отнел намиращите се под негова власт местности, даде заповед за подготовка на цялата си войска – пехота и конници, взе със себе си сестра си Арсиноя и се отправи за страната Рафия, където бяха разположени на стан войските на Антиох.
2. Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната.
3. Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ.
4. А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато.
5. И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени.
6. След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи.
7. Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.
8. А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро.
9. Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му.
10. Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището.
11. Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе.
12. Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“
13. И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял?
14. И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно,
15. той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“
16. Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи,
17. а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено.
18. Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания.
19. Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града.
20. А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм.
21. Различни бяха молитвите на събралите се тук поради светотатственото му деяние.
22. Наред с това някои от гражданите, изпълнени с решимост да не допуснат онзи, който настоятелно искаше да нахлуе, да изпълни намерението си,
23. отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма, но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва.
24. А в това време народът, както и преди, продължаваше да се моли.
25. Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори.
26. Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение.
27. Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние.
28. От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум.
29. И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.