1. След това Товит повика сина си Товия и му рече: „Синко, погрижи се за заплащането на човека, който те придружаваше. Дори трябва да се добави и още към него!“
2. Той отговори: „Татко, няма да е загуба за мене да му дам и половината от онова, което донесох,
3. защото той ме върна при тебе жив и здрав, жена ми излекува, среброто ми донесе, а и тебе изцели.“
4. А старецът каза: „Наистина го е заслужил!“
5. И като повика ангела, се обърна към него: „Вземи половината от всичко, което сте донесли!“
6. Тогава ангелът извика двамата настрана и им рече: „Възхвалявайте Бога и Го прославяйте, величайте Го и разказвайте на всички хора какво е сторил за вас! Добро е да се възхвалява Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела. И вие не преставайте да Го прославяте!
7. Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално. Вършете добро и зло няма да ви сполети.
8. Добро нещо е молитва с пост, милосърдие и справедливост. По-добре малко със справедливост, отколкото много с неправда. По-добре да сториш благодеяние, отколкото да трупаш злато,
9. защото милосърдието избавя от смърт и очиства от всеки грях. Който е милостив и действа справедливо, ще живее дълго.
10. А който върши грях, съкращава дните си.
11. Нищо няма да скрия от вас, аз вече казах: „Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално.“
12. И сега, когато ти се молеше със снаха си Сара, аз възнесох молитвата ви пред Светия; и когато ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
13. Когато ти изостави обеда си, стана и отиде да се погрижиш за гроба на мъртвия, доброто ти дело не остана скрито за мене, защото аз бях с тебе.
14. И сега Бог ме изпрати да изцеля тебе и снаха ти Сара.
15. Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които възнасят молитвите на благочестивите и възлизат пред славата на Светия Бог.“
16. Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха.
17. Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена!
18. Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена!
19. През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас.
20. И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“
21. Тогава те станаха, но вече не го видяха.
22. И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.