1. Товия му отвърна: „Татко, ще изпълня всичко, каквото ми заръча.
2. Но как ще мога да взема среброто, като не познавам този човек?“
3. Тогава бащата му даде разписка и рече: „Намери си човек, който да те придружи, а пък аз ще му платя, докато съм още жив. Затова върви и вземи среброто!“
4. Той тръгна да търси човек и срещна Рафаил. Той беше ангел, но Товия не знаеше това.
5. Затова го попита: „Можеш ли да ме придружиш до Рага Мидийска? Познаваш ли тези места?“
6. Ангелът му отговори: „Мога да те придружа, пък и пътя познавам. Аз вече съм отсядал у Гаваил, нашия брат.“
7. Тогава Товия му рече: „Почакай ме да кажа това на баща си.“
8. Ангелът му отвърна: „Върви, само недей да се бавиш!“
9. Товия се върна у дома и каза на баща си: „Намерих човек, който да ме придружава.“ А Товит му рече: „Покани го при мене! Искам да узная от кое племе е и дали ще ти бъде верен спътник.“
10. Той го извика, Рафаил влезе в къщата и се поздравиха.
11. Товит го попита: „Брате, кажи ми от кое племе си и от кой род?“
12. Той отговори: „Племе и род ли са ти потребни или да наемеш човек, който да придружава сина ти?“ Товит рече: „Брате, иска ми се да зная твоя род и твоето име.“
13. Тогава ангелът отвърна: „Аз съм Азария, син на именития Анания, твой съплеменник.“
14. А Товит му рече: „Добре дошъл, брате, и не ми се сърди, че попитах за племето ти и рода ти! Виждам, брате мой, че си от славен и благороден род. Аз познавах Анания и Йонатан, синовете на именития Семей, защото ходихме заедно на поклонение в Йерусалим с дар от първите плодове и десятъка от произведеното. Те също не тръгнаха по грешния път на нашите съплеменници. От добър корен си ти, брате!
15. Само ми кажи как да ти плащам? По драхма на ден и всичко необходимо за тебе и за сина ми?
16. Към това ще ти прибавя още, стига да се върнете живи и здрави!“
17. Така и се споразумяха. Тогава бащата се обърна към Товия: „Приготви се и на добър път!“ След като синът му се приготви за път, Товит му рече: „Върви с този човек! Нека Бог, Който живее на небесата, да ви води към сполука и ангелът Му да ви придружава!“ Тогава двамата се отправиха на път, а с тях тръгна и кучето на Товия.
18. Но Ана, майка му, заплака и рече на Товит: „Защо пусна детето ни? Нима той не ни е опора в старостта, когато е при нас?
19. Какво по-голямо богатство от живота на сина ни!
20. Стига ни това, което Господ ни е дал да преживяваме!“
21. Товит ѝ отвърна: „Не скърби, скъпа! Той ще се върне жив и здрав и очите ти отново ще го видят,
22. защото добър ангел го придружава и ще го води към сполука. Затова ще се върне жив и здрав!“
23. И тя престана да плаче.