1. Тогава се натъжих, заплаках и в скръбта си се помолих:
2. „Справедлив си Ти, Господи, всички Твои дела и всички Твои пътища са изпълнени с милост и истина. Твоят съд е истинен, а Твоята присъда – справедлива за вечни времена!
3. Спомни си за мене и ме погледни милостиво! Не ме наказвай за греховете, които аз и моите предци сторихме пред Тебе, волно или неволно,
4. като пренебрегнахме Твоите заповеди. Затова Ти ни предаде на разграбване, пленничество и смърт, та всички народи, сред които бяхме разпръснати, да ни презират.
5. И сега са справедливи многото беди, с които ме наказваш заради греховете, които аз и моите предци извършихме, понеже не изпълнихме Твоите заповеди и се отклонихме от Твоята истина.
6. Затова постъпи с мене, както Ти смяташ за добре! Заповядай да ми отнемат духа, за да се освободя и да се превърна в пръст! Защото за мене е по-добре да умра, отколкото да живея в дълбока скръб и да слушам несправедливи укори! Освободи ме от тази неволя, за да се преселя във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене!“
7. В същия ден Рагуиловата дъщеря Сара слушала в Екбатана Мидийска укори от бащините си слугини.
8. За това, че седем пъти я давали за жена, но злият дух Асмодей умъртвявал годениците преди брачната нощ, те ѝ казали: „Не ти ли е съвестно, че удуши мъжете си! Вече имаше седмина, а не взе името на никого от тях. И защо така зле се отнасяш с нас?
9. Щом са умрели, върви и ти при тях, та никога да не видим твой син или дъщеря!“
10. Като чула това, Сара така се натъжила, че решила да се обеси. Но си рекла: „Една съм на баща си. Ако сторя това, ще е срам за него и на старини ще го изпратя в гроба с горест в душата.“
11. Тогава пристъпила до прозореца и започнала да се моли: „Възхваляван си Ти, Господи, Боже мой, прославяно е Твоето име, свято и почитано за вечни времена! Вечно да Те славят всички Твои творения!
12. Господи, сега обръщам към Тебе очите и лицето си.
13. Моля Те, вземи ме от тази земя и не ме оставяй да слушам повече укори!
14. Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
15. и не оскверних нито своето име, нито името на баща си в земята на своето пленничество. Единствена съм на баща си, той няма дете, което да го наследи, нито брат, нито сродник, за чийто син да се пазя за съпруга. Загубих вече седмина. За какво да живея? Ако пък не искаш да ме погубваш, благоволи да погледнеш милостиво към мене, та да не слушам вече укори!“
16. Молитвите на Товит и Сара бяха чути от славния и всемогъщ Бог
17. и ангел Рафаил беше изпратен да избави и двамата: да премахне белите петна от очите на Товит и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син на Товит, след като върже злия дух Асмодей. Защото тъкмо на Товия беше отредено да я наследи. И в същото време, когато Товит отново се върна в дома си, Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята стая.