1. Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.
2. Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил.
3. И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята.
4. Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал.
5. Давид стана и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.
6. Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“
7. Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него.
8. Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“
9. Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“
10. Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа.
11. Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“
12. Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.
13. Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние.
14. И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“
15. Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар.
16. Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“
17. Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“
18. И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене?
19. А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: „Иди да служиш на други богове!“
20. И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“
21. А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“
22. Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе.
23. И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа.
24. И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“
25. Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.